Emil Hünten

Йохан Емил Хунтен, роден на 19 януари 1827 г. в Париж и починал на 1 февруари 1902 г. в Дюселдорф, е виден представител на Дюселдорфската школа и се радва на признание през целия си живот заради широкото си творчество. Особено известен и почитан е с историческите си изображения на живота на Фридрих Велики и с живописта си, посветена на събития и история, която достига своя връх по време на живота му. Заедно с Хунтен сред най-значимите художници от тази епоха са Адолф Менцел, Вилхелм Кампхаузен и Георг Блайбтреу.
Натуралистичното движение присъства в много европейски страни, но само във Франция то прераства в движението на реализма. Като син на парижкия композитор на пиано Франсоа Хюнтен, Йохан Емил започва артистичното си обучение в Ecole des Beaux Arts в Париж под ръководството на Иполит Фландрин и Хорас Верне. По-късно продължава обучението си в Антверпен, където е повлиян от художници като Густав Ваперс, Йозеф Лаврентий Дайкманс, Никълъс де Кейзер и Хендрик Лейс.
След като завършва първите си конни проучвания в Кобленц по време на службата си в пруската артилерия, през 1854 г. Хунтен се установява в Дюселдорф. Там той става ученик на Вилхелм Кампхаузен и се присъединява към сдружението на художниците „Малкастен“. Тук той задълбочава изследванията си на конете и създава важни творби като „Кюрасири от времето на Фридрих II, зарязващи по мост“. По-късно, с картината си „Битката при Крефелд“ през 1860 г., той се обръща към съвременни мотиви.
По време на кампанията в Шлезвиг-Холщайн през 1864 г. Хунтен първоначално придружава австрийската бригада. Той е един от малкото художници, сред които Кампхаузен, Блайбтрьо и Луис Браун, които са близо до сражаващите се войски. По-късно, по време на Френско-пруската война от 1870/71 г., той посещава неколкократно военните лагери и бойните полета, което придава на творбите му изключителен реализъм.
Хунтен продължава да работи неуморно до смъртта си. През 1878 г. става член на Берлинската академия, а през 1879 г. получава професорска титла. Сред учениците му са известни художници като Ърнест Крофтс, Лудвиг Фай и Мориц Бланкарц. Творбите му са оценявани както от общественици, така и от богати граждани.
Картините на Хунтен, които често имат документален характер, контрастират с романтичната живопис на неговото време и са ценени заради фактическото им изобразяване. Особено забележителни са картините му, посветени на битките, в които той майсторски е уловил движението на конете. Творбите му са вдъхновявали и писатели като Теодор Фонтан и са служили като източник на информация за историци и литератори.
След създаването си творбите на Хунтен са били широко възпроизвеждани. Днес много от картините му се предлагат като дигитални отпечатъци върху платно, а художественото му значение остава, както в изложбата на творби по време на Международната музикална фестивална седмица „Bergisches Musikfenster 2007“.