Gottfried Tritten

Готфрид Тритен, израснал в Бернски Оберланд, посещава гимназията в Бургдорф от 1939 до 1943 г. След това учи от 1943 до 1948 г. в Училището за приложни изкуства в Базел при Георг Шмидт и Валтер Бодмер, където получава диплома за учител по рисуване. Продължава обучението си от 1948 до 1951 г. в университетите в Базел и Берн, като специализира история на изкуството, философия и психология.

По време на преподавателската си стипендия в учителския колеж в Тун от 1950 до 1970 г. започва своето артистично развитие, което е силно повлияно от откриването на пейзажа и пътуванията в чужбина. Особено важни са три пътувания до Мароко между 1951 и 1957 г. и едно пътуване до Гърция през 1959 г.

През 1955 г. се премества в Оберхофен на Тюнерзее и през 1958 г. публикува първото си издание за художествено образование. Първите му изложби в чужбина се провеждат от 1967 г., включително в Париж, Брест и Лион, последвани от Лисабон и различни градове в САЩ през 1970 г. – годината, в която се запознава и с Марк Тоби.

През 1968 г. прекарва резиденция за обучение по изкуство в САЩ и Канада, където се запознава с важни художници на екшън живописта и попарта като Ричард Дибенкорн и Анди Уорхол. От 1968 г. до 1984 г. преподава в Центъра за формиране на вторичен преподавателски корпус към Университета в Берн (Center de Formation du Corps enseignant secondaire).

През 1974 г. в Музея на изкуствата в Тун е организирана ретроспектива на негови творби, а през 1977 г. се премества в Гримисуат във Вале.

През 1992 г. и 1993 г. в Музея на изкуствата в Хелзинки се провежда още една ретроспектива на негови творби. Следващи самостоятелни изложби са представени в Музея на кантоналните изкуства в Сион през 1987 г., във Фондация „Луи Море“ в Мартини през 2003 г. и във Фондация „Джанад“ в Мартини през 2009 г.

През целия си живот Тритън е ангажиран с популяризирането на съвременното изкуство и основава Club 57 през 1957 г. и Biz’Art през 1985 г. Постиженията му са признати с различни стипендии и културни награди, включително Швейцарската федерална стипендия за приложни изкуства през 1953 г. и Наградата за култура на Тун през 1986 г. През 1985 г. му е присъдена и почетна докторска степен от Университета в Берн.

Готфрид Тритен е смятан за един от най-уважаваните швейцарски пионери в областта на художественото посредничество и образование, който преминава през два важни етапа в живота си: педагогика и живопис. В ранното му творчество доминира темата за връзката на човека с пейзажа. Започва с фигурални картини със силно изразени елементи на движение, като пейзажи, животни и фигури. От 1954 до 1957 г. за кратко се насочва към геометричната абстракция. От 1958 г. до 1967 г., повлиян от абстрактния експресионизъм, се наблюдава постепенен преход към жестикулационна, лирична абстракция с висока степен на творческа свобода, като например в творбата му „Егина“ от 1965 г.

Тритън изследва пространствения ефект на линиите и цветовете, първо в черно-бели, а по-късно в монохромни картини. От 1969 г. той започва да интегрира взаимозаменяеми елементи в своите картини и релефи, което открива нови начини за разглеждане на нещата. Създава цикли от картини като „Раждането на Венера“ от 1973 до 1978 г. и „Планината – човекът – картината“ от 1977 до 1986 г. От 70-те години на ХХ в. той противопоставя свободния ритмичен дизайн на геометричните елементи и по този начин постига синтез на изобразителни средства, включващи живопис, колаж, деколаж, рисунка и особено писане, както в цикъла му „Синята планина. Почит към Хьолдерлин“ от 1978 до 1982 г.

В по-късните години Тритън се насочва и към други техники, като огледални релефи, инсталации и витражи. През 90-те години на ХХ век той интензивно изследва природата на знаците и отделните цветове в серии от произведения. Дълбокия си мироглед, повлиян от даоистката философия, той изразява в творби като „Покой и движение. Hommage to Tao“ от 1991-1992 г. и „Hommage au Bleu“ от 1994 г.