Hermann Wilhelm

Херман Вилхелм (1897-1970), роден на 4 септември 1897 г. в Лауенщайн (днес част от Лудвигщат) в Горна Франкония, е значим немски художник и професор в Академията за изящни изкуства в Нюрнберг.
По време на Първата световна война Вилхелм служи като войник от 1916 до 1918 г. Започва художественото си обучение от 1919 до 1923 г. като ученик на Рудолф Шистл в Училището за изкуства и занаяти в Нюрнберг. След това продължава обучението си от 1925 г. до 1931 г. във Vereinigte Staatsschulen für freie und angewandte Kunst в Берлин, където е ученик на Паул Пльонтке и др. Талантът и работата му са оценени рано и през 1928 г. той получава медал от Vereinigte Staatsschulen.
Вилхелм установява тесни връзки с други художници, сред които Макс Слевогт и Макс Либерман, и участва активно в основаването на Дружеството за рисуване във Франкония и Горния Пфалц. Творбите му се радват на широк интерес и се разменят с важни художници като Ернст Барлах и Алфред Кубин.
По време на Втората световна война Вилхелм отново е призован в армията през 1939 г., а през 1940 г. се жени за Вет Шарг. Служи на военна служба до 1945 г., като всичките му творби до този момент са унищожени от въздушните нападения над Нюрнберг, особено на 2 януари 1945 г.
След войната Вилхелм работи в Ерланген от 1945 до 1950 г., а през 1946 г. е назначен в Академията за изящни изкуства в Нюрнберг. Там, като професор, той оказва влияние върху ново поколение художници, сред които Оскар Колер, Тони Бургхарт и Кристиан Крюк. От 1960 до 1963 г. е вицепрезидент на академията, преди да почине на 24 февруари 1970 г. и да бъде погребан в гробището „Свети Йоан“ в Нюрнберг.