Ivo SALIGER

Иво Салигер е роден на 21 октомври 1894 г. в Кьонигсберг-Вагщат, Моравия, и умира на 14 януари 1987 г. във Виена. Той е австрийски художник и гравьор, който понякога използва псевдонима Овид Сералги.

Салигер открива страстта си към изкуството още в младежките си години. След като семейството му се премества в Оломоуц, той получава първите си уроци по рисуване, а по-късно посещава гимназии в Оломоуц и Виена. От 1908 г. Виена е постоянното му местожителство. Там започва обучението си в Graphische Lehr- und Versuchsanstalt при Лудвиг Михалек, а от 1912 до 1917 г. продължава в Академията за изящни изкуства във Виена при Рудолф Йетмар и Фердинанд Шмутцер. Още през 1913 г. Салигер представя свои творби на различни изложби, включително във виенския Кюнстлерхаус.

След като завършва обучението си, Салигер работи за кратко като асистент на Михалек в Graphische Lehr- und Versuchsanstalt. По-късно живее като художник на свободна практика във Виена. През 1930 г. продължава обучението си в „Academie moderne“ в Париж, за да усъвършенства маслената си живопис и изобразяването на женски акт. Творбите му са високо оценени както във Виена, така и в Париж и Грац, а през 1933 г. е награден с медал на град Грац за картината си „Моргенбад“.

През 1936 г. Салигер се присъединява нелегално към НСДАП, а през 1938 г. става неин редовен член. Картините му са много популярни сред националсоциалистите и са показвани на Големите германски художествени изложби между 1937 и 1944 г.

Малко се знае за художественото творчество на Залигер след 1945 г. Той умира през 1987 г. във Виена или вероятно в Бад Гьозерн и е погребан в гробището Херналс.

Залигер е известен с изображенията си на женски голи тела и групови картини, както и с пейзажи и портрети. В някои от ранните му творби се срещат медицински теми, вероятно повлияни от левкемията на сестра му. По-късно той често рисува сцени от гръко-римската митология, като включва модерни елементи, които придават на творбите му смущаващ ефект. Въпреки това стилът му на рисуване става слаб, а цветовата му палитра – сравнително скучна, когато се подчинява на естетическите норми на нацистката художествена политика и пренебрегва постиженията на модернизма.