Jacopo Amigoni

Якопо Амигони (1682-1752 г.) е венециански художник в стил рококо, известен и под различни имена като Джакомо Амикони, Якоб Амигони и Сантяго Амикони. Роден е в Неапол през 1682 г. и умира в Мадрид на 21 или 22 август 1752 г. Художественото му творчество е широкообхватно и включва картини, фрески, рисунки и гравюри в стиловете късен барок и рококо.
Той е причислен към венецианската живописна школа и заедно със Себастиано Ричи и Джовани Антонио Пелегрини е един от пионерите на рококо. Благодарение на дейността си в много части на Европа Амигони играе важна роля в разпространението на този нов художествен стил.
Особено забележителна е ролята на Амигони като портретист в Италия в началото на XVIII век. Преди всичко творбите му, създадени в Германия преди 1730 г., и участието му в проектирането на фрески оказват значително влияние върху развитието на южногерманското рококо и повлияват на художници като Йохан Баптист Цимерман, Франц Йозеф Шпиглер и Франц Антон Ерлер.
С течение на времето стилът на Амигони еволюира от късния барок с богата и ярка цветова палитра към по-лекия стил рококо, характеризиращ се с по-фини, деликатни и като цяло по-хладни тонове. Мазките му са плавни, меки и свободни и той черпи основно от традициите на венецианската живопис, като в моделирането на фигурите особено ясно личи влиянието на Антонио Белучи.
В неговите голи тела фигурите са идеализирани по класически начин, а телата се характеризират с плавно моделиране и меки контури. Преходите между частите на голото тяло, включително ръцете и деколтето в портретите, често са размити и сякаш се сливат с околната среда. Това важи с особена сила за изобразяването на женски фигури. Във фреските му след Шлайсхайм фигурите изглеждат по-малко драматични, а вместо това са разположени в свободна и отпусната поза.
С течение на времето, особено след завръщането му в Италия през 1739 г., стилът му показва лека тенденция към класицизъм с по-опростени композиции на фигурите и по-светла, по-хладна цветова палитра. Въпреки това живописта на Амигони остава по-мека и сдържана в сравнение с тази на Тиеполо, макар че тук-там се вдъхновява от по-младия си колега.