Josef Selleny
Йозеф Селени, известен също като Селени или Селени, е роден на 2 февруари 1824 г. в Унтермайдлинг, днес част от Виена, и умира на 22 май 1875 г. в Инцерсдорф край Виена. Той е австрийски пейзажист, акварелист, рисувач и литограф.
Зелени е роден на адрес Унтермайдлинг 34, днес известен като Шьонбрунер Щрасе 34, въпреки че Мьодлинг често се посочва неправилно като негово родно място. Учи във Виенската академия под ръководството на Томас Ендер и Франц Щайнфелд. След това предприема учебно пътуване през Тирол и Ломбардия до Венеция заедно с колегата си художник Едуард Ендер. Благодарение на стипендията на Виенската академия през 1854/55 г. Селени успява да предприеме още едно учебно пътуване до Рим и Неапол.
По време на кариерата си Селени има възможност да се срещне с ерцхерцог Фердинанд Максимилиан, брат на императора, който оценява и подкрепя работата му. Тази връзка му дава възможност да участва в експедицията „Новара“ – научно околосветско пътешествие, което до голяма степен е ръководено от ерцхерцога. Под ръководството на комодор Бернхард фон Вюлерсторф-Урбаир Селени участва в тази експедиция, която продължава от 30 април 1857 г. до 26 август 1859 г. и започва и завършва в Триест.
Работата на Селени допринася значително за успеха на експедицията в Новара. Той създава около 2000 акварела, скици, етюди и чернови, които документират впечатленията от отделните станции и държави, посетени от фрегатата SMS Novara. Неговите впечатляващи и ярки картини служат като шаблони за многобройни литографии, илюстриращи докладите за това плаване, и са публикувани във вестници и списания.
Автентичните снимки на Селени станаха достъпни за широка аудитория чрез изключително успешните публикации за пътуването на „Новара“. По-специално, повечето от 224-те илюстрации в книгата на Карл фон Шерцер са базирани на рисунките на Селени. Книгата достига общ тираж от 30 000 екземпляра и е едно от най-успешните произведения от този вид през XIX в. в целия немскоезичен свят.
След експедицията в Новара Селени придружава ерцхерцог Фердинанд Максимилиан по време на пътувания до Северна Африка, Кабо Верде и Канарските острови и Бразилия. След тези пътувания той се установява във Виена като художник на свободна практика, където вече е много известен. В допълнение към работата си като художник Селени се изявява и като градински архитект. Наред с други неща, той проектира градините на Градския парк във Виена (1862 г.) и градините на двореца Мирамаре край Триест, резиденция на ерцхерцог Максимилиан и Шарлота Белгийска.
През 1873 г. Селени получава поръчка от императорското семейство да изрисува големите стенописи в императорската вила в Бад Ишъл в Горна Австрия.
Селени, който владее различни техники, се концентрира основно върху пейзажи в картините си, които рисува на място като акварели или в студио по модели. Непосредствените му и живи изображения често са били възхвалявани. Проектите му за паркове и градини са били обект на спорове.
Поради нервно разстройство Селени се премества в Южен Тирол, където живее и командирът на експедицията в Новара. Там той рисува впечатляващи пейзажи с маслени бои, включително внушителни скални пейзажи. Заради заболяването си обаче трябва да се върне във Виена и е приет в психиатричната болница в Инцерсдорф край Виена, където умира на 51-годишна възраст.
Селени е погребан в Централното гробище на Виена (1-2-5) в гроб, посветен в чест на град Виена. На негово име е наречена улица Селенигасе във втори район на Виена.
Значителен брой от оригиналните картини на Селени от експедицията в Новара днес се намират в колекциите на Военноисторическия музей във Виена, графичната колекция на Албертина и австрийската галерия Белведере, както и в частни притежания. Някои от тези картини могат да се видят в постоянната изложба на Музея за военна история.