Käthe Härlin

Кете Шалер-Харлин, родена Харлин, (* 19 октомври 1877 г. в Мангалор, Карнатака, Индия; † 9 май 1973 г. в Щутгарт-Ротенберг; пълно име: Катарина Мария Шалер-Харлин) е германска художничка, известна с портретите, натюрмортите и монументалните си църковни картини.

Херлин е четвъртото от осемте деца на протестантския пастор и мисионер в Индия Емерих Херлин и съпругата му Анна Херлин, родена Наст. Израства в Грюбинген. По-малката ѝ сестра е керамичката Доркас Райнахер-Харлин.

Херлин посещава средното училище на чичо си в Гьопинген, Härlinsche Töchterinstitut. Около 1893 г. започва да учи в Училището за изкуства и занаяти в Щутгарт при Магдалена Швайцер. Във Вюртембергското училище за рисуване на голи тела (Württembergischer Malerinnenverein) взема уроци по рисуване на голи тела при Рудолф Елин Старши. 1900-1904 г. учи в Damenakademie des Münchner Künstlerinnenverein и публикува първите си илюстрации в списанията Jugend и Meggendorfer Blätter. Учебните ѝ пътувания я отвеждат в Италия и Франция.

През летния семестър на 1909 г. тя взема уроци при Адолф Хьолцел в Кралската академия за изящни изкуства в Щутгарт. През 1911 г. се омъжва за щутгартския историк на изкуството и търговец на произведения на изкуството Ханс Ото Шалер, от когото има дъщеря Сибила. Ханс Ото Шалер пада пред Ипр през 1917 г.

Шалер-Харлин е известна предимно като портретистка и успява да се издържа и да отгледа дъщеря си благодарение на широка мрежа. Тя рисува портрети на много известни личности, сред които Теодор Хойс и Елизабет Ман.

През 1944 г. къщата и студиото ѝ в Щутгарт са разрушени, след което тя се премества в Ешах. През 1950 г. се премества във вила „Шалер“ на Ротенберг в Щутгарт, където живее до смъртта си. До дълбока старост Кете Шалер-Херлин продължава да рисува предимно натюрморти.

Заедно с църковния архитект Мартин Елзесер тя създава стенописи и стъклописи за различни протестантски църкви във Вюртемберг, като протестантската енорийска църква в Щутгарт-Гайзбург (1913 г.), протестантската църква „Свети Мартин“ в Оберезлинген (1918 г.), протестантската църква „Свети Блазиус“ в Холцелфинген (1909 г.), протестантската църква „Лутер“ в Баден-Баден Лихтентал (1907 и 1910 г.) и църквата „Еберхардскирхе“ в Тюбинген (1911 г.).

Творбите ѝ включват илюстрации, свещени стенописи и стъклописи, портрети, натюрморти и пейзажи. Обучението по Джото във Флоренция оформя монументалния ѝ стил на рисуване, който се опира на живописта в стил „Ар нуво“ и непрекъснато се модернизира чрез срещите с творби на Анри Матис, Морис Дени и Пол Сезан. Като жена тя играе ключова роля в проектирането на свещени стени и прозорци.

Гробът на Кете Шалер-Херлин се намира в Пражкото гробище в Щутгарт.