Ludwig von Hofmann
Лудвиг фон Хофман (* 17 август 1861 г. в Дармщат; † 23 август 1945 г. в Пилниц, близо до Дрезден) е значим германски живописец, график и дизайнер. Творбите му, създавани в продължение на шест десетилетия, съчетават елементи на символизма и ар нуво, а също така показват влияния от други съвременни течения в изкуството – от историцизма до новата предметност. Хофман е пионер на движението „Новият Ваймар“.
Той е син на пруския държавник Карл Хофман, който е министър-председател на Великото херцогство Хесен от 1872 г. до 1876 г. и е издигнат в наследствено дворянство през 1882 г. като министър на търговията в кабинета на Бисмарк. Чичовците му са художниците Рудолф и Хайнрих Фердинанд Хофман.
Хофман започва обучението си в Академията за изящни изкуства в Дрезден през 1883 г. и продължава обучението си при Фердинанд Келер в Художествената академия в Карлсруе. През 1889 г. учи в Академията „Жулиан“ в Париж под влиянието на френски художници като Пиер Пювис дьо Шаван и Пол-Алберт Беснар.
От 1890 г. Хофман работи като художник на свободна практика в Берлин и е член на „Групата на единадесетте“, в която влизат още Макс Клингер и Макс Либерман. От 1894 г. до 1900 г. прекарва много време в Рим и във вилата си край Фиезоле, където се оформя художествената му визия за модерна Аркадия. От 1895 г. Хофман предоставя многобройни илюстрации за списанието в стил ар нуво „Пан“. През 1896 г. получава малък златен медал на Международното художествено изложение в Берлин, а през 1898 г. става член на „Берлинския сецесион“. През 1899 г. се жени за братовчедка си Елеонора Кекуле фон Страдониц.
През 1903 г. Хофман е назначен за професор във Великото херцогско училище по изкуствата във Ваймар, където е част от артистичния авангард в кръга на Хари Граф Кеслер и Хенри ван де Велде и става важен представител на движението „Новият Ваймар“. Сред учениците му са Ханс Арп и Иво Хауптман. Поддържа близко приятелство с Герхарт Хауптман, с когото през 1907 г. пътува до Гърция. Сътрудничи си с ван де Велде в няколко строителни проекта.
През 1916 г. Хофман става професор по монументална живопис в Художествената академия в Дрезден. Сред важните му творби от този период е проектът на читалнята на Немската библиотека в Лайпциг (1919 г.). Илюстрира и литературни произведения, включително превода на „Одисея“ на Леополд Циглер и „Hirtenlied“ на Герхарт Хауптман.
През 20-те и 30-те години на ХХ век Хофман се оттегля донякъде от общественото внимание. През 1937 г. някои от творбите му са остракирани като „дегенеративно изкуство“, но други продължават да бъдат излагани. През 1941 г. е награден с медал „Гьоте“ за изкуство и наука. Хофман умира в Пилниц през 1945 г. и е погребан в църковния двор „Мария ам Васер“ в Дрезден-Хостервиц.
Лудвиг фон Хофман е член на Съюза на германските художници. Сред почитателите и колекционерите му са императрица Елизабет Австро-Унгарска, меценатът Аугуст Фрайхер фон дер Хайдт, издателят Рудолф Мозе и историците на изкуството Хайнрих Вьолфлин и Вилхелм фон Боде. През 1898 г. Райнер Мария Рилке посвещава на Хофман стихотворния цикъл „Die Bilder entlang“, вдъхновен от рисунките на Хофман. Томас Ман също оценява творчеството на Хофман и черпи вдъхновение от него за романа си „Вълшебната планина“. Картината на Хофман „Изворът“ виси в кабинета на Ман до смъртта му. Хуго фон Хофманстал написва предговор към графичното портфолио на Хофман „Tänze“ (1905 г.).