Otto Vautier

Ото Адолф Пол Вотие е роден в Дюселдорф на 9 септември 1863 г. и умира в Женева на 13 ноември 1919 г. Той е известен швейцарски художник, чиято слава се проявява преди всичко чрез впечатляващите му портрети на жени.

Като трети син на художника Бенямин Вотие и съпругата му Берта, родена Ейлер, Ото Вотие получава образование, което го насочва по пътя на изкуството. До 1882 г. учи в реалната гимназия на Клостерщрасе в Дюселдорф. Именно в тази културна среда се пробужда талантът му за рисуване. Подобно на по-големия си брат Карл, той тръгва по пътя на изкуството и се посвещава на живописта. За да усъвършенства занаята си, той отива в Академията за изящни изкуства в Мюнхен и става ученик на Фриц фон Уде. По това време осъществява важни контакти в областта на изкуството, сред които е срещата му с Леополд фон Калкройт и връзката му с артистичните среди в Дахау.

По време на престоя си в Париж около 1889 г. се запознава с художника Ернест Билер. Тази среща отвежда Вотие във Вале, по-точно в Савийес и Еволен, където интензивно изучава пейзажна живопис в школата на Савийес. Неговата артистична отдаденост се проявява и в преподавателската му дейност, когато през 1902-1903 г. преподава на племенника си Ото фон Ватен занаята на живописта. Женевските художници Алфред Рефус (1860-1912) и Джон-Пиер Симоне (1860-1915) оказват решаващо влияние върху Вотие и го насърчават да се установи в Женева през 1906 г.

Между 1915 и 1917 г. Ото Вотие основава Groupe du Falot – артистична общност, посветена на темите за жените и чувствената любов. Вотие представя творбите си в известни художествени центрове като Женева, Цюрих и Париж. На Световното изложение в Париж през 1900 г. е награден с бронзов медал – знак за изключителните му художествени постижения. В периода 1901-1903 г. заема поста председател на Дружеството на швейцарските художници, скулптори и архитекти, което е признание за водещата му роля в света на изкуството.

Ото Вотие е женен за Луиза Мари, родена Шнел. От този брак се раждат двама сина – Ото Вотие Младши (1893-1918) и Бенджамин Вотие Младши (1895-1974), които също се посвещават на живописта. Ото Вотие умира през 1919 г., оставяйки след себе си впечатляващо наследство в света на изкуството.