Pierre Boffin

Пиер Бофен, роден под артистичното име Хуго Жозеф Винц, е роден в Аахен на 30 ноември 1907 г. и умира във Воерде през 1992 г. Той е талантлив френско-германски художник, известен с приноса си към експресивния реализъм. Поради забраната на творчеството му през 40-те години на ХХ век той принадлежи към групата на „изгубеното поколение“

Пиер Бофен произхожда от разнообразен културен произход – майка му е от Вервие във Франция, а баща му е от Шварцвалд. Той се утвърждава в света на изкуството под артистичното име Пиер Бофен. Националсоциалистическата епоха донася артистична блокада за Бофен и много негови колеги. По време на Втората световна война е взет в плен в Атиши, Франция, където става близък приятел с художника Август Филип Хенебергер. През 1943 г. публикува разказа си „Der Schmied vom Ulex“. След войната американците го наемат да редактира списание за военнопленници. По това време се изявява и като автор и редактор.

Бофин живее дълго време в Белгия, Франция и Нидерландия и се посвещава интензивно на живописта. Първоначално е самоук, а след това развива уменията си под ръководството на Антони Клаве в Париж. Учи във Висшето национално училище за декоративни изкуства в Париж – учебно заведение, в което преподават и известни художници като Фернан Леже и Леон Дабо. Бофин прекарва няколко години в Париж, след което продължава обучението си при холандския художник Хенри тен Холт и посещава неговия клас по живопис в Берген. По това време той задълбочава уменията си да борави с цветове и цветови палитри. В почитта си към Бофин писателят Теодор Зайденфаден споменава съвместната им работа в Алтеа.

Първата му изложба се състои през 1947 г. в Париж в Salon des Indépendants и предизвиква сензация с експресивния си реализъм. Следват още изложби в Париж между 1952 г. и 1970 г., включително в Националното дружество за изящни изкуства, Експозицията Decouvrir, Салона „Artiste Francais“ и Салона Teeres Latines. По това време той е представляван от галерии като Galerie Main в Монпарнас, Galerie Marseilles в Париж и Galerie Foyer des Artistes. След това прекарва три години в Kunstschule Дюселдорф, където под ръководството на Ролф Закенхайм разширява познанията си в областта на живописта, свободната графика и сценографията. По време на този етап Бофин засилва усилията си в областта на графиката и печатарството. Той посещава и курсове по история на изкуството при професор Хайнрих Тайсинг.

В Лондон творбите му са представени заедно с тези на Хейсиал и Жорж Делпланк. Много от творбите му намират място в частни колекции и осигуряват прехраната му. През 70-те години на ХХ в. Бофин все повече измества фокуса на работата си към Германия. До края на 80-те години на ХХ век негови творби са показвани в международни изложби като художествената изложба в Кирн, във „Вила Енгелхард“ в Дюселдорф и на филмови фестивали в Женева и Страсбург.

Графичните му творби са представени от „Galerie Moderne II“ в Брюксел, а картините му са изложени в „Galerie Schöppe“ в Мюнхен и „Galerie Campo“ в Антверпен. Дори на преклонната 80-годишна възраст Бофин организира представяне на творчеството си за Русия, което се провежда във Вилнюс, Литва, през 1988 г. и привлича голямо внимание.

До смъртта си през 1992 г. Пиер Бофен живее във Вьорде на Долен Рейн, където се намира и ателието му на Bahnhofstrasse 153.

В ранните си творби Бофен се посвещава предимно на пейзажната живопис. Улавянето на атмосферата на пейзажа и интерпретирането на напрегнатия момент на дадено място и светлина са повтарящи се теми в творчеството му. Въпреки това основното му внимание е насочено към изобразяването на хора, в което той набляга на взаимодействието между вътрешните емоции и външния вид. Неговите фигури никога не са били сведени до идеализирана красота, а по-скоро Бофин е изобразявал героите си с голямо любопитство и непосредственост. За него е характерна експресивна, мощна и майсторски композирана цветова палитра.

Творбите му с еротични мотиви отразяват чувствено съзерцание, което често е съчетано с по-дълбока символика и значение на сексуалността. Късните му творби разкриват и радикални конфронтации с актуални политически събития, които той пренася директно и предизвикателно върху платното.

Бофин използва и средствата на дърворезбата и линогравюрата. На пазара на изкуството са известни само няколко акварела с малък формат. Повечето от творбите на Бофин са частна собственост. Цялото художествено наследство на Бофен, включващо маслени картини, акварели, рисунки и гравюри, както и документация за изложбите му и оригинали на негови стихотворения и посвещения от приятелския му кръг, се управлява от KunstKontor във Висбаден.