Rudolf Böttger

Рудолф Бьотгер е роден на 4 юли 1887 г. в Тахау и умира на 28 януари 1973 г. в Регенсбург. Той е австрийски художник, чиито творби са известни както с художествените си качества, така и с участието си в политическите събития на своето време.

Бьотгер започва художественото си обучение от 1905 до 1910 г. в Академията за изящни изкуства във Виена под ръководството на Франц Румплер и Алфред Косман. След кратък престой в Академията за изящни изкуства в Мюнхен през 1910 г., през 1911 г. се установява във Виена като художник на свободна практика.

По време на Първата световна война служи като офицер в Русия и получава няколко рани. След войната става член на Кооперацията на виенските художници и от 1919 г. участва в колективни изложби в Кюнстлерхаус.

Още преди 1938 г. Бьотгер е активен като нелегален член на НСДАП, което обяснява със судетско-германския си произход. След анексирането на Австрия той заема водещи позиции в политиката на режима в областта на изкуството и културата. Става отговорник за живописта в Културния съвет на Гау във Виена и поема представителни задачи, включително да присъства на приеми, организирани от гаулайтера Балдур фон Ширах. Членството му дава възможност да участва активно в Големите немски художествени изложби в Мюнхен.

Бьотгер поддържа близки отношения с други културни дейци от онова време, сред които Франц Карл Гинцки, Йозеф Вайнхебер и Вилхелм Фрас. Въпреки поражението си във войната и разрушаването на студиото и апартамента му във Виена по време на боевете срещу Червената армия през 1945 г., Бьотгер остава верен на дейността си в НСДАП и не се дистанцира от предишното си участие дори след 1945 г.

След края на Втората световна война Бьотгер първоначално е отведен във военна болница край Дегендорф, а по-късно заради раните си – във военна болница в Метен. От 1948 г. официално му е разрешено отново да пътува до Австрия и редовно посещава там приятели и познати, които също портретира.

През 50-те години на ХХ век Бьотгер прекарва дълго време с покровителката си Ула Екман в Швеция. От 1950 г. нататък той все по-често получава поръчки за изкуство в архитектурата в Германия, които са уредени за него от приятели архитекти.

През 1952 г. Бьотгер се премества в Регенсбург, където живее до смъртта си. Той се оттегля от обществения културен живот, тъй като вече не чувства, че художествените му идеи са представени.

През 60-те години на ХХ в. на Бьотгер е възложено да проектира евангелската църква „Свети Павел“ във Виена, въпреки че му е забранено да упражнява професията си. Прозорците му там, които изобразяват Исус като арийски младеж и съдържат антисемитски изображения, по-късно са покрити и в крайна сметка заменени.

Бьотгер е член на Виенския кооператив на художниците, на Камарата за изящни изкуства на Райха, а по-късно и на Професионалната асоциация на визуалните артисти в Регенсбург, както и на Мюнхенския кооператив на старите художници. Участва в многобройни групови и самостоятелни изложби, включително Биеналето във Венеция през 1925 г. и Големите немски художествени изложби в Мюнхен по време на Третия райх.