Wolfgang Heinz Unger

Волфганг Хайнц Унгер, роден на 17 септември 1929 г. в Хале/Заале и починал на 7 юли 2019 г. в Мюнхен, е изключителен представител на немската късноимпресионистична пейзажна живопис.

Унгер прекарва годините си на формиране в Хале, където прави първите си стъпки в изкуството през ученическите си години под ръководството на Уилям Краних (1892-1968). От 1945 г. до 1948 г. преминава стаж при уважавания занаятчия Александър Мьотен, а след това продължава обучението си в прочутата художествена академия „Бург Гибихенщайн“.

Зовът на изкуството привлича Унгер в Западен Берлин, където от 1952 г. работи за търговец на картини на едро. По същото време той започва да пътува с берлинския пейзажист Вили Херман (1895-1963), което разширява художествените му познания. След сватбата си през 1954 г. Унгер основава своя собствена фирма за търговия на едро с картини в Дюселдорф, която продава произведения на традиционната живопис, както и собствени творби.

Върху творческото развитие на Унгер оказва съществено влияние една важна среща: Ото Пипел, уважаван живописец, който го подкрепя до смъртта си през 1960 г. и с когото работи в тясно сътрудничество. Този период бележи и началото на собствените му изложби, които се провеждат през 60-те години в реномирани галерии като Galerie Schumacher в Мюнхен и Sagert & Co. в Берлин.

След развода си през 1964 г. Унгер предприема продължителни пътувания в чужбина, за да прави пейзажни проучвания в различни части на света, включително Европа, Африка, Северна и Южна Америка, Индия и Тайланд. Разнообразието от тези преживявания се пренася в творбите му и обогатява художествения му репертоар. След втория си брак през 1966 г. той открива известната галерия „Das Gemälde Cabinet“ с високо оценена изложба в Бад Дюркхайм през 1972 г.

От 1972 г. до 1996 г. Унгер редовно участва в изложби с творби от XIX и XX век. Заедно със съпругата си Анет той има две деца – Кристиан и Никол. След като се развежда с втората си съпруга през 1998 г., той отново се концентрира изцяло върху живописта си и се отказва от ангажимента си към „Gemälde Cabinett Unger“.